2011 Project BG Paradise - National Museum of Natural History, Sofia
МЕЖДУ РОМАНТИКАТА, БУКВАЛИЗАЦИЯТА И ПАЗАРА НА ИЗКУСТВО
Проф. д. изк. Свилен Стефанов
Роберт Баръмов доскоро бе познат на ценителите на съвременното изкуство предимно като график. Неговите творби традиционно биват свързвани с виртуозност на изпълнението и висока професионална грамотност на процеса на графичен печат. Но тези емблематични за неговото авторско присъствие композиции, изпълнени с метафори и причудливи образи, през последните години сякаш отстъпват място на един болезнено конкретен социален реализъм, опредметен чрез средствата на инсталацията и мултимедията.
Тази донякъде изненадваща метаморфоза стартира на 16 септември 2011 г., в сътрудничество с пловдивската галерия „Дяков” с пректа „BG PARADISE – елитно изкуство на всяка маса във всеки дом”. Тези предимно инсталационни произведени се разполагат по улиците на града, но умишлено не отбягват и музейната среда и съвсем неслучайно инсталациите „Романтично изкушение” и „Резервация” се случват паралелно и в пространството на Националния природонаучен музей в София.
Очевидно е, че тъкмо мултимедийната инсталация „Романтично изкушение” има едновременно гранично и ключово значение в процеса на създаване на последните работи на Роберт Баръмов. Тя е нащо като семантична връзка между работата му на график и желанието му да експериментира в нови изразни полета. Пред седналите (на специално инсталирана за целта градинска пейка) посетители на музея е дигитално прожектирана една от емблематичните графични работи на художника. Тя представя някаква „райска градина”, в която жирафи, слонове и лъвове сюрреалистично съжителстват със стари автомобили, а в небето лети хеликоптер. Но тази голяма композиция изведнъж се превръща в мултимедийно произведение чрез птиците, неочаквано прелитащи през небето на иначе видимо ръкотворното (в най-класически смисъл) графично изображение. Тук романтиката има двойнствена кодировка, доколкото е неясно дали това не е една софистицирана и лъжлива илюзия. Зрителите би трябвало да се разпознаят като изкушени от романтиката на една неземна градина, която обаче е по-скоро бутафория на самата себе си, доколкото е населена и с автомобилни останки. Всяка двойка влюбени, седнала на пейката получава и сувенир от събитието.
Но тези остъци от романтични изкушения сякаш контрастират с другите пределно директни като послание творби на Роберт Баръмов. В тях романтика просто няма. Едва ли случайно “Home, Sweet Home” е подробна и обстоятелствена инсталация. Скулптурна фигура на просещо мърляво момченце е поставена до чисто бял контейнер за боклук, на който пише „Хладилник”. Идеята, е че това всъщност не е хладилен шкаф, нито дори място за храна, а именно кофа за отпадъци, която е единствената алтернатива за вече споменатото дете. Подобен буквализъм е преднамерено търсен и в работата „Бял Мерцедес ме преследва...”, която очевидно е провокирана от текста на една известна нашенска чалгия.
Акцията “Резервация” е сборна финална илюстрация на представените в нощта на 19 септември събития и е съпътствана от акция в Интернет. Тук спекулацията със стойностите е двустранна. През 2010 г. Кольо Карамфилов превръща салфетки в изкуство, а тук Баръмов се пита дали обратният процес – на отпечатаните върху салфетки графики не унищожава уникалната аура на творбата, или пък е рядък шанс за успешна инвестиция? Тук се разполага още един от важните репери в неговото мислене. В един свой текст, може би напълно утопично, авторът разиграва сценарий за пазар на изкуството в България: „В Интернет българските потребители се обединяват, за да достигнат привилегиите за пазаруване, каквито има отделният западен колекционер, заявяващ определени количества. Той купува тиражи, заплащайки авторски хонорар и печатни разходи. Спадането на себестойността при закупуване на тиражи е полезно както за автора, получаващ цялостно възнаграждение за своята работа, така и за колекционера, който, притежавайки много бройки от една творба има възможност да я разменя с други колекционери (собственици на други тиражи) и да контролира цените на галерийния пазар, добавяйки си сериозна печалба. За съжаление в България, поради финансовата несъстоятелност на потенциалните потребители, подобен модел е възможен само при обединяване на усилията”.
Простотията и бездуховността като проблем на съвременния българин преследва (като бял „Мерцедес”) зрителят във всяка от новите работи на Роберт Баръмов. Очевидно е, че днешния човек е преследван ежеминутно от бит и звукова среда, които автоматично го поставят на много нисък стадий на умствено развитие. Повече от ясно е, че тъкмо поради отчитането на тази степен на човешко развитие авторът вижда смисъла на своята работа в извеждането на една преднамерена „буквална илюстрация” на съвременната социална реалност в държавата. Това съща е възможна стратегия – от романтичното, през директно социалното, до футурологията на арт пазара у нас. Ясно и въздействащо.
Проф. д. изк. Свилен Стефанов
Роберт Баръмов доскоро бе познат на ценителите на съвременното изкуство предимно като график. Неговите творби традиционно биват свързвани с виртуозност на изпълнението и висока професионална грамотност на процеса на графичен печат. Но тези емблематични за неговото авторско присъствие композиции, изпълнени с метафори и причудливи образи, през последните години сякаш отстъпват място на един болезнено конкретен социален реализъм, опредметен чрез средствата на инсталацията и мултимедията.
Тази донякъде изненадваща метаморфоза стартира на 16 септември 2011 г., в сътрудничество с пловдивската галерия „Дяков” с пректа „BG PARADISE – елитно изкуство на всяка маса във всеки дом”. Тези предимно инсталационни произведени се разполагат по улиците на града, но умишлено не отбягват и музейната среда и съвсем неслучайно инсталациите „Романтично изкушение” и „Резервация” се случват паралелно и в пространството на Националния природонаучен музей в София.
Очевидно е, че тъкмо мултимедийната инсталация „Романтично изкушение” има едновременно гранично и ключово значение в процеса на създаване на последните работи на Роберт Баръмов. Тя е нащо като семантична връзка между работата му на график и желанието му да експериментира в нови изразни полета. Пред седналите (на специално инсталирана за целта градинска пейка) посетители на музея е дигитално прожектирана една от емблематичните графични работи на художника. Тя представя някаква „райска градина”, в която жирафи, слонове и лъвове сюрреалистично съжителстват със стари автомобили, а в небето лети хеликоптер. Но тази голяма композиция изведнъж се превръща в мултимедийно произведение чрез птиците, неочаквано прелитащи през небето на иначе видимо ръкотворното (в най-класически смисъл) графично изображение. Тук романтиката има двойнствена кодировка, доколкото е неясно дали това не е една софистицирана и лъжлива илюзия. Зрителите би трябвало да се разпознаят като изкушени от романтиката на една неземна градина, която обаче е по-скоро бутафория на самата себе си, доколкото е населена и с автомобилни останки. Всяка двойка влюбени, седнала на пейката получава и сувенир от събитието.
Но тези остъци от романтични изкушения сякаш контрастират с другите пределно директни като послание творби на Роберт Баръмов. В тях романтика просто няма. Едва ли случайно “Home, Sweet Home” е подробна и обстоятелствена инсталация. Скулптурна фигура на просещо мърляво момченце е поставена до чисто бял контейнер за боклук, на който пише „Хладилник”. Идеята, е че това всъщност не е хладилен шкаф, нито дори място за храна, а именно кофа за отпадъци, която е единствената алтернатива за вече споменатото дете. Подобен буквализъм е преднамерено търсен и в работата „Бял Мерцедес ме преследва...”, която очевидно е провокирана от текста на една известна нашенска чалгия.
Акцията “Резервация” е сборна финална илюстрация на представените в нощта на 19 септември събития и е съпътствана от акция в Интернет. Тук спекулацията със стойностите е двустранна. През 2010 г. Кольо Карамфилов превръща салфетки в изкуство, а тук Баръмов се пита дали обратният процес – на отпечатаните върху салфетки графики не унищожава уникалната аура на творбата, или пък е рядък шанс за успешна инвестиция? Тук се разполага още един от важните репери в неговото мислене. В един свой текст, може би напълно утопично, авторът разиграва сценарий за пазар на изкуството в България: „В Интернет българските потребители се обединяват, за да достигнат привилегиите за пазаруване, каквито има отделният западен колекционер, заявяващ определени количества. Той купува тиражи, заплащайки авторски хонорар и печатни разходи. Спадането на себестойността при закупуване на тиражи е полезно както за автора, получаващ цялостно възнаграждение за своята работа, така и за колекционера, който, притежавайки много бройки от една творба има възможност да я разменя с други колекционери (собственици на други тиражи) и да контролира цените на галерийния пазар, добавяйки си сериозна печалба. За съжаление в България, поради финансовата несъстоятелност на потенциалните потребители, подобен модел е възможен само при обединяване на усилията”.
Простотията и бездуховността като проблем на съвременния българин преследва (като бял „Мерцедес”) зрителят във всяка от новите работи на Роберт Баръмов. Очевидно е, че днешния човек е преследван ежеминутно от бит и звукова среда, които автоматично го поставят на много нисък стадий на умствено развитие. Повече от ясно е, че тъкмо поради отчитането на тази степен на човешко развитие авторът вижда смисъла на своята работа в извеждането на една преднамерена „буквална илюстрация” на съвременната социална реалност в държавата. Това съща е възможна стратегия – от романтичното, през директно социалното, до футурологията на арт пазара у нас. Ясно и въздействащо.