Робър барамов

2014-2012 Balkan fairytale realism - Sofia Museum of History /2014/, City art museum"Boris Georgiev"-Varna /2013/, City art Museum "Stanislav Dospevsky"-Pazardzhik /2012/

В основата си изложбата „Балкански приказен реализъм‘‘ интерпретира иносказателно актуални проблеми. Зад забавната приказна фасада на композициите съществуват многократно описвани принципи в човешките взаимоотношения, изградили обществото от началото на неговото осъзнаване. В днешната борба за съществуване. финансовият дефицит на българската действителност предлага изкушения с малко почтени алтернативи. Балканският регион бива критикуван като атавистична част на съвременна Европа. Търсенето на работни места често е свързано с огромни лични, професионални и морални компромиси, а слабо работещата регионална социална система не успява да осигури спокойствие и право на нормален труд и заплащане. Безпътната политическа ситуация води към национално безличие и претопена културна идентичност. Болезнената загуба на невинността и добродетелите са станали естествени, а обществото отказва да забележи, обсъди или не може да реши съществуващите проблеми. За вегетирането изразено в масов нисък социален статус, за наследената закачка с регионалния мачизъм или хаотичния феминизъм се шушука в интелектуалните пространства, където нещата се подразбират, но невъзможността за решение лишава дискусията от смисъл. Многозначното от стари времена „да яхнеш метлата‘‘ долита в новите измерения под формата „да играем куиди‘‘. Снежанко /мъж/, явно предпочита състоянието си на летаргия и самосъжалението от обречеността по териториално родословие. Надеждата, че добродетелността, трудолюбието и усърдието ще доведат до по-добър живот, споделена съпричастност и смислена култура „все още чака‘‘ /Пепеляшка/. Навикът да живеем от подхвърлени отпадъци незабележимо е станал ежедневие. Спекулира се с бъдещето на децата в социалните домове и се комерсиализира правото им на присъствие в приемни семейства. Извън системата в изолирани случаи оставаме шокирани от продажбата на деца и по интернет!!! Промяната в установените пропорции на социалните прослойки закономерно води до индивидуална и групова вътревидова борба за установяване на нови статути. В световен мащаб масовите граждански конфликти водят към извода, че съвременното общество има нужда от нови правила. В този смисъл настоящата изложба загатва състоянията на трансформации на днешния гражданин, частично търси девиантното като следствена връзка от първобитното, заложено в генома ни от зората на времето. Възниква въпросът успяла ли е хилядолетната човешка история да култивира животинското в нас и какви са факторите, които го активират? Как изглежда пренесена през времето активност, която е създавала и отхвърляла общества на роби и господари, феодали и васали, инквизитори и диктатори и днес какви въпроси задава в развитите демокрации? “Балкански приказен реализъм‘‘ е моят художествено-граждански опит да разкажа класическите истории за Пепеляшка, Хензел и Гретел, Вълшебният свирач и т.н. с хумор и добронамерена критичност. Личната интерпретация по естествен път води към идеята за рисуване на паралелни авторски истории като „Мемоарите на едно улично куч‘‘ и др. Замяната на традиционните писателски инструменти с четка и платно дава нов контекст на написаното. Бих желал да съм пределно ясен – аз съм само документалист на регионалното общество, в което съм осъден да членувам. Развитието на „Балканският приказен реализъм‘‘ и синхронизирането му със социалния проект ми дава опорна точка и вяра в съществуването на принципна положителна воля. Намесата на западни спонсори, политическата подкрепа и наличието на съдействащ локален бизнес добавят към художествената идея мащабен и устойчив план за създаване на работни места и развитие на фирми в малко заселени региони. Културната ктивност става вестител, институциите реагират адекватно и резултатите са реални шансове за множество членове на обществото, а това наистина е съществено.