Потребността на съвременния артист за изразяване поражда естествения му стремеж да присъства в пространствата, които я провокират. Сблъсъкът с установени правила и нужди от разрешения задължава твореца да бъде съвместим с актуалните тенденции, като често персоналната му автентичност се стопява, превръщайки се в институционално обслужване. Изложбата "Нови постъпления ..."2014 ме провокира да бъда "не"- "съвместима" , "критична" и надявам се автентична. Идеята се ражда и паразитира в творческите съзнания до момента на визуализиране в обществения живот. Моите обекти /прилагам няколко фотографии/ не търсят признание или одобрение -по първобитен начин те присъстват без позволение на подбрани места до мига на тяхното приемане или отхвърляне и заличаване. Те мимикрират по колекциите в музеи , като се стремят да не унищожават подбраните за гостоприемници експонати, а да изградят хармония в симбиоза с тях. Посланията, които носят са прости -в динамиката на съвременното общество, когато изкуството оставя значими следи, то се превръща в симбиот, който присъства в частните, публичните пространства или в градска среда. Разглеждам това явление като паразит, когато реализацията му е следствие от нехудожествени процеси. Разсъждавайки върху значимостта на публичните колекции, си задавам въпроси за отговорността при създаването им. Документирането на културната и политическа история на обществото е в ръцете на музейните работници и тази особена власт е задължаваща. В този смисъл моите симбиоти могат да бъдат разглеждани като въпросителен или удивителен знак за българските музеи -НМБИИ и СГХГ, като продължителността им на присъствие в експозициите е без значение. Бих искал/а/ да получа информация за съдбата на обектите, които поставих на различни места в изложбата "..Роден" в НМБИИ , паралелно същият въпрос е отправен към СГХГ и вече тече комуникация. Електронният ми адрес е : symbiote.art@abv.bg Аз не съм анонимен/а/, ако идеите и действията ми са Ви интересни, мога да изпратя повече конкретна информация за себе си. Мога да предоставя оригинални скици и документация, които да добавите към фонда на НМБИИ /със съответната процедура/ . Надявам се да приемете за естествено очакването да ме уведомите за съдбата на поставените в експозицията ви обекти. Ако имате проблеми с почистване на техника и експонати от двойното тиксо , което съм използвал/а/, всеки препарат на бензинова основа или ацетон е удачен. Приемам всички произведения с респект и искрено се надявам да не бъдат увредени.
Намесата в Националния музей /Изложбата на Роден/ има различен смисъл от тази в СГХГ поради световната значимост на автора. ТУК обектите ми определено са натрапени и носят посланието за опита на българското изкуство да присъства в световния процес. Проблемите, по които разсъждавам са свързани с евентуална Национална културна политика или по скоро с липсата на такава. Националните институции зад граница активно подкрепят съвременните си творци , като предоставят пространствата си на широк кръг от локаните автори и откупуват произведенията им. Паралелно водят преговори за излагане на проектите със сродни институции зад граница. По този начин локалната им културна история става част от световната, а за мен остава надеждата за скорошни активни подобни тенденции и в България.