“Тaking space” / “Заемане на пространство“
Динамиката на съвременното общество по естествен начин подкрепя иновативни подходи за повишаване качеството на живота във всички сфери. Като следствие от глобализационните процеси се обособиха бази за работа в интернационални екипи и консорциуми за пренасяне на опит и споделяне на технологична, икономическа и културна информация. Временната намеса на Камен Стоянов и Катерина Свобода се развива в рамките на проект T.I.S.I. (Temporary Interventions with Sustainable Impact / Временни намеси с устойчиво въздействие) финансиран от международен консорциум DESIGNSCAPES "Изграждане на капацитет за дизайн базирани иновации в градска среда", програма Хоризонт 2020. Артистичните намеси на Камен и Катерина показват видео и фото документации от техни проекти по актуални теми на градската среда в чужбина и ролята на културните инициативи за насочване вниманието на обществото и местната власт към необходими детайли за по- добро градско планиране. В координация с Екипа ТИСИ (Temporary Interventions for Sustainable Impact) артистите откриват в пешеходните надлези над бул. „Васил Левски“ пространство с възможности за алтернативна културна функция. Мястото за връзка между разделените квартали в тази част на Варна се превръща в своеобразен наблюдателен пост и комуникационен център за осъществяване на връзка между професионални гилдии, социални структури, местна, държавна власт и неправителствени организации от България и чужбина. Артистичната намеса предлага съвместим с дизайн инструментите на DESIGNSCAPES прототип за синхронизирани действия в обществото, който следва определен организационен модел.
За планиране на качествени действия е необходимо преди всичко да се локализират предизвикателствата и възможностите и да се изследва обществената реакция към контекста. Чувствителността на артистите и културните оператори реагира на недорешени проблеми в градската среда, а активната им реакция отваря дискусии в социалните мрежи, привлича вниманието за широко отразяване на материята в медиите. Това добавя към буквалното интерпретиране на темата за свързаността през детайлите на градската инфраструктура приоритетността на паралелната връзка между професионалните гилдии, неправителствените организации и органите на местно управление, които имат познанията или правомощията да предложат решения.
Видео документацията на Камен Стоянов от проектите му „Нагоре и през“. „Опит за шум“ и „ Синхронизация“ атмосфера, в която членове на екип на ТИСИ и артистите обменят информация за ситуацията в квартала и точките на необходими според гражданите действия в синхрон с представителите на местната власт.
Катерина Свобода интерпретира темата за свързаността чрез пърформанс и работилница с колеги и граждани, като черпи вдъхновение от историята за името на квартала Конфу, родено в периода, когато този танц е бил най- актуален и е практикуван в множество студиа, младежки танцови зали и увеселителни заведения. Плътното застрояване в квартала води към асоциацията с близоста на докосването, характерно за танца конфу, нуждата от физически контакт и примитивно човешко общуване днес, в условиата на корона вирус и общество, което се виртуализира все повече. Артистичният екип търси обратна обществена реакция относно идеята за устойчива, алтернативна културна  функция на съоръжения в градската среда като пешеходния надлез над булевард Левски и вижда в това пространство   потенциал на  място за периодични  срещи, изложби, дискуси и събития, които предлагат на гражданите естествени поводи за общуване. Събитието завършва с импровизирано заключително парти, в което участниците получават планирани  инструкции от артистите и участват в   културен дебат по въпроси, възникнали през периода на провеждане на проекта. 

КОНЦЕПЦИЯ за временни артистични  намеси
Резюме
Временните намеси предлагат прототип за координирано взаимодействие между професионални гилдии, неправителствени организации, граждани, артисти и представители на местната и държавна власт. В този прототип екипът от артисти (синхронизирано с архитекти и урбанисти) локализират проблеми или алтернативен  потенциал на  градската среда и използват културни похвати за да активират медиите, да предизвикат дебати и обществена реакция. В координация с експертите се прилагат и адаптират дизайн инструменти за изследване на възприятията на гражданите и синхронизиране на действия с органите на държавната и местната власт в търсене на по-качествено градско планиране. Получените резултати от анализи и изследвания се координират между урбанисти и архитекти (жилищно проектиране, обществени сгради и ландшафт) с експерти в общинската и държавна администрация, в резултат на което обществото получава по-качествена жизнена среда и публични пространства.